Не се бях замисляла, че наближава Коледа и че после годината свършва. Осъзнах го преди няколко дни, когато минавах през магазините и видях украсата в тях, а и из целия град. И пак дойде онази мисъл, че  ще има тъга по Коледа. Нямам никакво обяснение защо става така, но освен като дете, не помня  след това да съм била щастлива по това време на годината.
Признавам, че е много приятно, когато гледам цялата красота, която ни заобикаля. Признавам, че ми харесва домашния уют, на който се радвам в тази нощ. Но винаги се сещам и за тези, които нямат дом, които спят в парка на пейката, навлечени с няколко палта. Изпитвам тъга за тях, но може би те да са и по-щастливи понякога от мен... не знам. 
Става ми още по-мъчно, когато от телевизинния екран ме гледт измъчени детски очи, които  тъгуват за нещо, което никога не са имали - дом. И топлината в него. И обичта на родителите си. 
И защо винаги ни показват тези гледки само по Коледа???
Защо телефона 1117 работи само по Коледа? Аз искам да се обаждам през цялата година на него, но не ми се дава този шанс.
И как след всичко това да съм щастлива по Коледа?

....................И после идва празнотата. Празнотата след празниците, бялата тишина по улиците, едва утъпканите пътечки, колкото да стъпи крак....
Тъжна ми е тази зима. Тъжна ми е и Коледата. 
Може би, защото част от любимите хора вече ги няма, а други любими хора още не са се родили. 
Може би, защото идва отново време за равносметка какво направих и какво пропуснах. 
Обичах ли достатъчно?
Обичах ли изобщо?
Накарах ли някого да се усмихне поне веднъж, дваж, триж?
Дадох ли достатъчно?
Получих ли достатъчно?
Живях ли по правилата? Или само по моите правила...
Въпроси, въпроси, въпроси.....
А аз се уморих да отговарям, да бъда съдена, поучавана....
Уморих се. А  така ми се живеее...... без планове, без правила, без критерии за оценка.

И все пак... иска ми се да дам шанс на детето в мен да победи, като го оставя да вярва, че по Коледа наистина стават чудеса. Понякога. 

Така е, на Коледа стават чудеса, но само тогава, когато си ги направиш сам...Или това, което различава Коледата от всеки друг празник и делник е само факта, че времето, обстановката, та дори самия въздух е натъпкан с коледен дух.Остава само да подишаш.Да го пуснеш да се влее във всяка частичка от теб.Тогава започваш да вярваш, че щом се чувстваш толкова щастлив, толкова необикновен, толкова различен от човека, който си бил цяла година, значи трябва да се случи нещо специално, нещо ново и незабравимо от това, което е било до сега.А от друга страна, има ли я тази вяра, дори и такова грандиозно "нещо" да няма, би го намерил в мъничките неща, които ако е просто един обикновен ден,а не КОЛЕДА, няма да забележиш и оцениш...
Обичам Коледа!Това е единственият празник, който изпълва така обсебващо съзнанието ми.Става ми едно такова...весело, щуро, приятно, спокойно, дори самотно, но пак ми харесва!Обичам коледните песнички, обичам снега, обичам украсите навсякъде, обичам да гледам коледни филмчета...Обожавам да копувам подаръци на хората, които обичам и да се чудя с какво ли ще ме изненадат!Всичките тезни неща ме карат да се чувствам по-добра, по-щастлива.Сякаш съм омагьосана.А щом се чувствам толкова добре, как да не вярвам, че може да ми се случи чудо?Как да затварям очите си за всичките тези дребни, но вълнуващи чудеса, които ме заобикалят по време на празника?!
Казано накратко-допуснеш ли настроението на Коледа да обладае скучното ти ежедневие, няма как да не ти се случи чудо!Просто трябва да го оцениш! :)

"Обичам коледните песнички, обичам снега, обичам украсите навсякъде, обичам да гледам коледни филмчета...Обожавам да купувам подаръци на хората, които обичам и да се чудя с какво ли ще ме изненадат!Всичките тезни неща ме карат да се чувствам по-добра, по-щастлива. "
Даааа, много съм съгласна с теб. И аз се чувствам така, но идват и другите моменти, когато усещам и не толкова красивата страна на нещата. Защото ги има. Няма как да ги отричаме, виждаме ги всеки ден.
Но, така е, права си. Допуснеш ли да бъдеш щастлив, ще бъдеш.
Затова аз избирам да бъда щастлива.
Благодаря ти за думите.

да се обаждам на 1117. искам изобщо да няма мизерия и тъга в нито един ден и да няма такива телефони.. Всеки един божи ден се сещам за гладните и болни деца, но се сещам и за причината за тяхното злощастие

Няма за какво :) Прекрасна Темичка!Малко меланхолична но...и Това е в духа на Коледа.А аз просТо я обожавам!Дано много други има каТо мен, а дори и да не са много, да могаТ да заразяТ околниТе с Това прекрасно чувсТво... :)