Никога не съм стояла под портокалово дърво и не знам какво е усещането. Но се опитвам. Опитвам се да си представя уханието на портокал. Не един, два или три, а много, много. И не онези от една реклама, в която ги отглеждат с много любов, а на истински, живи и много оранжеви портокали. Оранжевото е цвят, пълен с топлина. А навън е студено.    Оранжевото е цвета на лятото, а навън е нещо средно между есен и зима... 
Връщам се пак към дървото. Мисля освен уханието  да добавя към картинката и малко животинки - разни там жужащи, хвърчащи и жилещи. Нещо обаче ми убягва. Вероятно е атмосферата на подобно място. Защо все нещо липсва? Или сме устроени като вечно търсещи нещо същества...а ако спрем да търсим??? Спираме да живеем. Това е. Аз продължавам да търся моето портокалово дърво...